Крепостта Цепина е позната, като една от най-непристъпните по нашите земи. Средновековната крепост е разположена на скалист коносувиден връх, часто от Баташкия рид Каркърия, северозападно от митичното село Дорково. Крепостта отстои на 1136 м средна надморска височина, на североизточния край на живописната Чепинска Котловина. Непристъпния връх е стратегически ограден от Къркърийско дере на север, Метошко дере на изток, Костин дол на запад. Единствено на юг е по-лесно достижим, където място е заемал в подножието на средновековната крепост, едноимения град. За първи път крепостта се споменава в дарствена грамота, издадена за манастирът Света Богородица в Мелник от управителя на областа познат, като деспот Алексий Слав.Във този сиглии, деспот Алексии Слав споменава за свое първоначално седалище Цепина, след това Мелник. В момента, въпросния сиглий е зорко съхраняван във Ватопедския манастир, разположен в Света Гора. Според византийските извори, същинският град е наричан Цепайна. В най- високата част на крепостта е място е заемал, средновековния замък на 1,5 дка площ, до 2,5 м от чийто стени са запазени и до ден днешен. Площ от 25 дка обхващат външните стени на средновековната крепост. Запазените части на външният крепостен зид, достигат до височина от 3 м и ширина от 1,80 м. Цитаделата е изградена от вътрешен зид с дебелина от 1,80 м. до 2,20 м. В Цепина са разположени четири дълбоки щерни с дълбочина достигаща до 10м. На територията на крепостта са открити и обстойно проучени средновековните останки на три църкви. Два от мраморните олтарни релефа на една от църквите, изобразяващи апостолите Петър и Павел са изложени в най-големия музей в Русия, Армитража разположен в Санкт Петербург. За средновековната крепост се носят множество легенди, сред която най-силно се откроява легендата за дъщерята на латинският император Хенрих, наречена Маргарет-Изабел и Алексий слав син на Тамара и племеник на цар Калоян. След сватбата си през 1206 год с Алексий Слав, Маргарет-Изабел отпътувала за Цепина. Когато за първи път девойката зърнала крепостта, промълвила на френски „Това ще бъде моя гроб”, при което неразбиращата френски език, Тамара отговорила с „ Амин, дай Боже”. По-малко от година след сватбата, Маргарет-Изабел се разболяла и починала.